КЪЩИТЕ СЪЩИТЕ, УЛИЦИ И СТРЕХИ.
СРЕЩАМ ЕДНАКВИТЕ ХОРА, ХЛЯБ НА ТРОХИ.
ЦЕЛУВКАТА СЪЩАТА, ОНОВА ДЪРВО-НАШЕТО, КАКТО ПРЕДИ САМО ДЕЦАТА
КЪМ ВРЕМЕТО СА БЕЗСТРАШНИ!

НЯКОЙ ДРУГ ПОВТАРЯ ЦЕЛУВКАТА,
МЯСТОТО ДНИТЕ И НОЩИТЕ.
ДАЖЕ ПРЕСТРУВКАТА, НЯКОЙ ДРУГ ОБИЧА,
КАТО МЕН НЯКОЙ СЪНУВА, КАТО МЕН НЯКОЙ
ОТ КРАСОТАТА НЕМЕЕ.

НЯКОЙ ДРУГ КАТО МЕН ЛИ ОБИЧА
И ЛЮБОВТА ПРЕДИЗВИКВА СЪДБАТА.
НИЕ ЗНАЕМ В ЖИВОТА ОСТАВАТ,
ДВА БЕЛЕГА ВЪВ ВРЕМЕТО.

НЯКОЙ ДРУГ КАТО МЕНЕ ПРОЩАВА,
КАТО ТЕБ НЯКОЙ ДРУГ СЕ СМЕЕ.
КАЖИ МИ, ЧЕ НИЩО НЕ Е ОСТАНАЛО,
ОСВЕН ДВА БЕЛЕГА, НИЕ С ТЕБЕ
ВЪРХУ ТЯЛОТО НА ВРЕМЕТО!

НЯКОЙ ДРУГ КАТО МЕН ЛИ ОБИЧА
И ЛЮБОВТА ПРЕДИЗВИКВА СЪДБАТА.
НИЕ ЗНАЕМ В ЖИВОТА ОСТАВАТ,
ДВА БЕЛЕГА ВЪРХУ ТЯЛОТО НА ВРЕМЕТО

КЪЩИТЕ СЪЩИТЕ, УЛИЦИ И СТРЕХИ.
СРЕЩАМ ЕДНАКВИТЕ ХОРА, ХЛЯБ НА ТРОХИ.
ЦЕЛУВКАТА СЪЩАТА, ОНОВА ДЪРВО-НАШЕТО, КАКТО ПРЕДИ САМО ДЕЦАТА
КЪМ ВРЕМЕТО СА БЕЗСТРАШНИ!

НЯКОЙ ДРУГ ПОВТАРЯ ЦЕЛУВКАТА,
МЯСТОТО ДНИТЕ И НОЩИТЕ.
ДАЖЕ ПРЕСТРУВКАТА, НЯКОЙ ДРУГ ОБИЧА,
КАТО МЕН НЯКОЙ СЪНУВА, КАТО МЕН НЯКОЙ
ОТ КРАСОТАТА НЕМЕЕ.

НЯКОЙ ДРУГ КАТО МЕН ЛИ ОБИЧА
И ЛЮБОВТА ПРЕДИЗВИКВА СЪДБАТА.
НИЕ ЗНАЕМ В ЖИВОТА ОСТАВАТ,
ДВА БЕЛЕГА ВЪВ ВРЕМЕТО.

НЯКОЙ ДРУГ КАТО МЕНЕ ПРОЩАВА,
КАТО ТЕБ НЯКОЙ ДРУГ СЕ СМЕЕ.
КАЖИ МИ, ЧЕ НИЩО НЕ Е ОСТАНАЛО,
ОСВЕН ДВА БЕЛЕГА, НИЕ С ТЕБЕ
ВЪРХУ ТЯЛОТО НА ВРЕМЕТО!

НЯКОЙ ДРУГ КАТО МЕН ЛИ ОБИЧА
И ЛЮБОВТА ПРЕДИЗВИКВА СЪДБАТА.
НИЕ ЗНАЕМ В ЖИВОТА ОСТАВАТ,
ДВА БЕЛЕГА ВЪРХУ ТЯЛОТО НА ВРЕМЕТО

СВЕТЪТ Е ПЪЛЕН, ПЪЛЕН СЪС ОБИДИ.
СЪС МНОГО СТУД И СЪС МНОГО ВЯТЪР.
ОТ ТОЗИ СВЯТ, ОТ ТОЗИ СВЯТ СЕГА СИ ИДА.
ЗАМРЪЗНАЛА, ЗАМРЪЗНАЛА МИ Е ДУШАТА.

ДОРИ ДЪХЪТ, ДОРИ ДЪХЪТ МИ Е ЗАМРЪЗНАЛ.
СЪРЦЕТО – ПТИЧКА, ПТИЧКА НАРАНИМА.
ЗАМРЪЗНАЛИ, ЗАМРЪЗНАЛИ – И СМЯХ, И СЪЛЗИ.
СТОПЛИ МЕ, СТОПЛИ МЕ, МИЛИ, ПРИЮТИ МЕ.

НАТРУПАЙ МНОГО, НАТРУПАЙ МНОГО СЪЧКИ.
НЕ СТИГНАТ ЛИ – СЛОЖИ СЪРЦАТА.
ЩЕ ТРЯБВА ЛУД, ЩЕ ТРЯБВА ЛУД ОГРОМЕН ОГЪН
ДА ИЗГОРИМ, ДА ИЗГОРИМ СТУДЕНИНАТА.

ЩЕ ТРЯБВА ЛУД, ЩЕ ТРЯБВА ЛУД ОГРОМЕН ОГЪН
ДА ИЗГОРИМ, ДА ИЗГОРИМ СТУДЕНИНАТА.

НАРИСУВАЙ МИ, ХУДОЖНИКО, СЪЛЗА.
ЧЕТКИТЕ ВЗЕМИ, НЕ МИ ОТКАЗВАЙ!
ЛЕКА – КАТО КАПКАТА РОСА.
ТЕЖКА – КАТО ЗРЪНЦЕТО ОМРАЗА.

НАРИСУВАЙ МИ, ХУДОЖНИКО, СЪЛЗА!
ОТ ДУШАТА МИ ВЗЕМИ БОИТЕ!
ИСКАМ С НЕЯ АЗ ДА ИЗРАЗЯ
ЧУВСТВАТА, КОИТО В МЕН СА СКРИТИ.

НЕЖНА – КАТО ТИХИ НЕБЕСА.
ТЪМНА – КАТО ВИХЪР РАЗБУШУВАН.
НАРИСУВАЙ МИ, ХУДОЖНИКО, СЪЛЗА!
ИСТИНСКА СЪЛЗА МИ НАРИСУВАЙ!

ЩОМ ИЗТРЪГНЕ ТЯ СЪС СВОЯ ЗОВ
ДАЖЕ ОТ ДУШИТЕ ВЛЕДЕНЕНИ
СТОН ОТ БОЛКА ИЛИ ОТ ЛЮБОВ,
ЗНАЙ, ЧЕ ТИ СИ НАРИСУВАЛ МЕНЕ.

КЪДЕ ИЗЧЕЗНА ДОБРОТАТА?
ИЗМИСЛИЦА ЛИ БЕШЕ ТЯ?
ИЛИ ПЪК ПРИКАЗКА, КОЯТО
НЕ СЪЩЕСТВУВА НА СВЕТА?

КРАЙ МЕНЕ ТЯ ДОВЧЕРА БЕШЕ
УСМИВКА, ПОГЛЕД, ТОПЛА ДЛАН.
СТОПИ ЛИ Я КОШМАРЪТ ДНЕШЕН
В СВЕТА ОТ ЗЛОТО ЗАВЛАДЯН?

ЖИВОТЕ МОЙ, КАКВО МИ НОСИШ?
ЗАЩО ОТ МЪКА РАЗЛЮЛЯН
СВЕТЪТ Е ПАК ОКАЯН ПРОСЯК,
ПРОСТРЯЛ ЗА МИЛОСТИНЯ ДЛАН?

НАОКОЛО МИ – БЕДНИ, ГЛАДНИ.
СВЯТ И НЕЩАСТЕН, И ГОЛЯМ.
ДУШАТА САМО – ХЛЯБ ГРАМАДЕН
ВСЕ ОЩЕ МОГА ДА МУ ДАМ.

НО ТОЙ СЪС ПРИСМЕХ ГЛЕДА В НЕЯ.
КАКВО ПЪК! ТАЙНО СЕ ТЕША:
ВСЕ НЯКОГА ЩЕ ОГЛАДНЕЕ
СВЕТЪТ И ЗА ТРОХА ДУША.

ДУШАТА МИ ВИХРУШКА Я ОБРУЛИ…
ЗАЩО Я ПУСНАХ ГОЛА И ПЕША
СРЕД ВАШИТЕ ЛАСКАТЕЛСТВА И ХУЛИ?
ЗАЩО ВИ ДАДОХ СВОЯТА ДУША?

ЗАЩО ЛИ КАТО ХРАМ ВИ Я ОТВОРИХ,
БЕЗ ДА ПОМИСЛЯ АЗ, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН
НЕЗНАЙНО КОЙ ОТ ВАС, ЖЕСТОКИ ХОРА,
ИКОНИТЕ БЕЗ СВЯН ЩЕ ОКРАДЕ…

НЕ СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ Е ПУСТ ОЛТАРЪТ
И ЧЕ ВРАТИТЕ СА РАЗБИТИ С БЯС,
НО СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ СЪС СВОЙТА ВЯРА
ДНЕС НЯМА ГДЕ ДА СЕ ПОМОЛЯ АЗ…

ДУШАТА МИ ОБРУЛЕНА И МЪРТВА
ПУСТЕЕ БЕЗ ИКОНИ И ОЛТАР…
ВЪВ НЕЯ АЗ ВИ ПУСНАХ КАТО В ЦЪРКВА,
А ТРЯБВАШЕ ДА СЛОЖА КАТИНАР!

НА КОГО Е НУЖНА КИТАРА БЕЗ СТРУНИ?
ЗАКЪСНЯЛА НЕЖНОСТ, ПЛЕНЕНИ ДУМИ?
НА КОГО Е НУЖНА НОЩТА БЕЗ ЗВЕЗДИТЕ?
ВЪГЛЕН ВМЕСТО ОГЪН, ПЛАЧЪТ НА ЖЕНИТЕ?

ВЕТРОВЕ ГОНЯТ МЕ ПРЕЗ НОЩНИТЕ КЛАДИ,
А КОСАЧИ РАЗДИРАТ БЕЗ ПОЩАДА ДУШАТА МИ МЛАДА.

ТАЗИ НОЩ Е БЕДНА КИТАРА БЕЗ СТРУНИ.
СБОГОМ ЗА ПОСЛЕДНО, ДАЖЕ БЕЗ ДУМИ.
СКИТНИЦА ЗА ОБИЧ, УМОРЕНА ПТИЦА.
НЕ МИ ТРЯБВА ОГЪН, А МАЛКА СВЕЩИЦА.

ВЕТРОВЕ ГОНЯТ МЕ ПРЕЗ НОЩНИТЕ КЛАДИ,
А КОСАЧИ РАЗДИРАТ БЕЗ ПОЩАДА ДУШАТА МИ МЛАДА.

А КОГАТО ТРЪГНА САМА ВСЕ НАТАТЪК,
ЩЕ ПОТЪРСЯ В ЛИЦАТА ПОЗНАТИЯ БЛЯСЪК.

ВЕТРОВЕ ГОНЯТ МЕ ПРЕЗ НОЩНИТЕ КЛАДИ,
А КОСАЧИ РАЗДИРАТ БЕЗ ПОЩАДА ДУШАТА МИ МЛАДА.

НЕНУЖЕН СПОМЕН ПОЧУКА НА ВРАТАТА.
ТОЙ БЕШЕ СЯНКА ОТ ЗИМА ИЛИ ЛЯТО.
ОТ КАЛЕНДАРА ЛИСТ ОТ ВЯТЪРА ОТРОНЕН.
БЕШЕ САМО НЕНУЖЕН СПОМЕН.

НЕОБЯСНИМО КАК ВНЕЗАПНО СЕ ЗАВРЪЩАТ
БЛЕДИ СЕНКИ, КОИТО ЧАКАТ В ТИШИНАТА.
ДА ИМ ОТВОРЯ – СЕГА Е КЪСНО ЗА ТОВА.
НАЗАД НЕ ГЛЕДАМ – ЖИВЕЯ ТУК, СЕГА!

НЕНУЖЕН СПОМЕН ПОЧУКА НА ВРАТАТА.
НЕ ОТВОРИХ – ОБИЧАМ ТИШИНАТА.
НЕНУЖЕН СПОМЕН Е НЕЗАВЪРШЕНА КАРТИНА.
НЯМА НИЩО, НО МОЖЕШЕ ДА ИМА…
КАТО В ЖИВОТА – С ЦВЕТОВЕТЕ НА ДЪГАТА…
ЛЮБОВ, КОЯТО Е ПОДАРЪК ОТ СЪДБАТА.

ЕДНА ЛЮБОВ, ЕДИН ЖИВОТ И НАДЕЖДА.
ЕДНА ЛЮБОВ В ЕДИН ЖИВОТ – НЕ Е ПОСЛЕДНА.

ЕДНА ЛЮБОВ В ЕДИН ЖИВОТ – НЕ Е ПОСЛЕДНА.

БЕШЕ СПОМЕН…